Jan 19, 2016, 10:19 PM

Мисли

  Poetry » Other
414 0 1

Бе тъмна нощ,

и в нея мойте мисли.

С мойто тяло, с моя дух...

В едно те в разговор се сплели

и водят странен диалог.

 

Какво съм сторил?

Дали добро,

а може би и зло направил?

Дали съм съгрешил

или не съм!?

 

Но всъщност знам...

Всичко правим 

за едно...Живота !!!

Борбата водим в себе си до

краят, да бъдем тези който

сърцата ни диктуват.

 

 И да покажем на света,

че любовта, тя винаги ще тържествува!?

И винаги с усмивка светла

да пострешнем утринта.

И след дъжда дъгата.

 

Това е любовта подарена

на земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодяря за коментара!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...