Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
25 feb 2007, 11:13

МИСЛИ НА ГЛАС 

  Poesía » Otra
1329 0 25

Уморих се да стена от хорската злоба,

непонятна до днес си остана за мен.

Празноочия, сиви душите, в прокоба

непрогледнали хора живеят за ден.

Дърпат силно назад - в тъмнина непрогледна.

Всеки иска да грабне парченце от теб.

И с окрадени чувства поглеждаш небето,

но сърцето е вече обвито във лед.

Щом животът поиска от теб да повярваш,

ти поглеждаш към хората с малко надежда.

И от себе си всичко най-мило даряваш,

дните,  минали с болка, дори не поглеждаш.

Но измамното щастие много е кратко,

доверяваш се точно когато не трябва.

Лицемерни усмивки, ласкателства сладки

те изпиват отвътре, душата раняват...

Уморих се да стена от хорската злоба,

с вик на ужас да будя сама тишината.

Нека днес със усмивка от вас да си ида,

нов приятел си имам до мен - самотата.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??