МИСЛИ НА ГЛАС
1.6K
0
25
Уморих се да стена от хорската злоба,
непонятна до днес си остана за мен.
Празноочия, сиви душите, в прокоба
непрогледнали хора живеят за ден.
Дърпат силно назад - в тъмнина непрогледна.
Всеки иска да грабне парченце от теб.
И с окрадени чувства поглеждаш небето,
но сърцето е вече обвито във лед.
Щом животът поиска от теб да повярваш,
ти поглеждаш към хората с малко надежда.
И от себе си всичко най-мило даряваш,
дните, минали с болка, дори не поглеждаш.
Но измамното щастие много е кратко,
доверяваш се точно когато не трябва.
Лицемерни усмивки, ласкателства сладки
те изпиват отвътре, душата раняват...
Уморих се да стена от хорската злоба,
с вик на ужас да будя сама тишината.
Нека днес със усмивка от вас да си ида,
нов приятел си имам до мен - самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
И дано не...
