8 feb 2008, 18:59

Мислите ми търсят светлина

846 0 12
 

 

        Поредното човешко тяло,

        открито бездиханно във снега,

        поредната далече отлетяла,

        спасила се или изгубена душа.

 

        А колко всъщност струва ни животът?

        Дали броени глътки кислород?

        В неспирните обрати - колелото

        върти единствено към гроб.

 

        Съществува ли обратното броене?

        Съдбата ли фаталност ни предрича?

        Наистна ли е предопределена,

        дължината на житейската ни нишка?

 

        Безразсъдството ли ни убива?

        Или е дръзкият ни порив?

        Пределите човешки да открием,

        със себе си сами да се преборим.

 

        А всъщност, колко крачки ни делят

        от онзи свят, далеч, оттатък?

        Кой решава земния ни път,

        какъв ще бъде: дълъг или кратък...?   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...