8 feb 2008, 18:59

Мислите ми търсят светлина

853 0 12
 

 

        Поредното човешко тяло,

        открито бездиханно във снега,

        поредната далече отлетяла,

        спасила се или изгубена душа.

 

        А колко всъщност струва ни животът?

        Дали броени глътки кислород?

        В неспирните обрати - колелото

        върти единствено към гроб.

 

        Съществува ли обратното броене?

        Съдбата ли фаталност ни предрича?

        Наистна ли е предопределена,

        дължината на житейската ни нишка?

 

        Безразсъдството ли ни убива?

        Или е дръзкият ни порив?

        Пределите човешки да открием,

        със себе си сами да се преборим.

 

        А всъщност, колко крачки ни делят

        от онзи свят, далеч, оттатък?

        Кой решава земния ни път,

        какъв ще бъде: дълъг или кратък...?   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...