Мислите ми търсят светлина
Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът?
Дали броени глътки кислород?
В неспирните обрати - колелото
върти единствено към гроб.
Съществува ли обратното броене?
Съдбата ли фаталност ни предрича?
Наистна ли е предопределена,
дължината на житейската ни нишка?
Безразсъдството ли ни убива?
Или е дръзкият ни порив?
Пределите човешки да открием,
със себе си сами да се преборим.
А всъщност, колко крачки ни делят
от онзи свят, далеч, оттатък?
Кой решава земния ни път,
какъв ще бъде: дълъг или кратък...?
© Деян Димитров All rights reserved.
отново ме развълнува твой стих, ах тии!
