Мислите ми търсят светлина
Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът?
Дали броени глътки кислород?
В неспирните обрати - колелото
върти единствено към гроб.
Съществува ли обратното броене?
Съдбата ли фаталност ни предрича?
Наистна ли е предопределена,
дължината на житейската ни нишка?
Безразсъдството ли ни убива?
Или е дръзкият ни порив?
Пределите човешки да открием,
със себе си сами да се преборим.
А всъщност, колко крачки ни делят
от онзи свят, далеч, оттатък?
Кой решава земния ни път,
какъв ще бъде: дълъг или кратък...?
© Деян Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мисли, въпроси...прекрасен стих, Деян!!!
-
Казва ли ти някой
Важното е да крачим, летим, и продължим....
отново ме развълнува твой стих, ах тии! -
ММм въпроси,които не ни се иска да си задаваме по една или друга причина...доста замислящо...Благода,ти!
-
Благодаря ви.
-
Поздавявам те за този стих!Браво,Деяне!
-
???
Дълъг или кратък, важното е да има следа... -
!!!
Поет си! И то какъв! -
Колкото, толкова...!!! Важно е, да е достойно и пълноценно!!! - мое мнение
-
Без думи!!!Поздравявам те!!!
-
Много сложни въпроси си задал, Дидо!
Де да можехме да знаем отговорите,сигурно щеше да ни бъде по-лесно,или пък по-безинтересно!
Хубав стих!~ -
...А всъщност, колко крачки ни делят...
...колкото...толкова...казва мъдрият Мечо Пух.
важното е да ги извървим достойно. с обич, Деян. -
"А колко всъщност струва ти животът?" Философски размисъл с неясен отговор. Много хубаво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
