8 февр. 2008 г., 18:59

Мислите ми търсят светлина

851 0 12
 

 

        Поредното човешко тяло,

        открито бездиханно във снега,

        поредната далече отлетяла,

        спасила се или изгубена душа.

 

        А колко всъщност струва ни животът?

        Дали броени глътки кислород?

        В неспирните обрати - колелото

        върти единствено към гроб.

 

        Съществува ли обратното броене?

        Съдбата ли фаталност ни предрича?

        Наистна ли е предопределена,

        дължината на житейската ни нишка?

 

        Безразсъдството ли ни убива?

        Или е дръзкият ни порив?

        Пределите човешки да открием,

        със себе си сами да се преборим.

 

        А всъщност, колко крачки ни делят

        от онзи свят, далеч, оттатък?

        Кой решава земния ни път,

        какъв ще бъде: дълъг или кратък...?   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...