15 jul 2015, 20:08  

Мистично

  Poesía
614 0 10

Полетяла от необята капчица страст,

сътворила душата ми тук на земята,

незнайно кога и в кой ден и час

получи се здравата сплав под звездата.

 

Ден след ден я префасонирам,

с проблеми дълбая дълбоки бразди,

кратките радости с цвят балсамирам

с бликнали от щастие блажени сълзи.

 

В хладната вечер пробуден духът

по сребърна нишка в простора отлита,

донесъл спомени от Млечния път,

с цветни картини в съня ми ги вплита!

 

Там аз откривам нивата различни,

през които душата минава до днес,

всички различни са и прозаични,

но изпълнени с мъдрост, обич, финес!

 

Щом раздвижи небето дланта си

и над мен се посипят ярки звезди,

знам, че се сливам с духа на баща си

и пътят ми земен ще продължи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...