15.07.2015 г., 20:08  

Мистично

613 0 10

Полетяла от необята капчица страст,

сътворила душата ми тук на земята,

незнайно кога и в кой ден и час

получи се здравата сплав под звездата.

 

Ден след ден я префасонирам,

с проблеми дълбая дълбоки бразди,

кратките радости с цвят балсамирам

с бликнали от щастие блажени сълзи.

 

В хладната вечер пробуден духът

по сребърна нишка в простора отлита,

донесъл спомени от Млечния път,

с цветни картини в съня ми ги вплита!

 

Там аз откривам нивата различни,

през които душата минава до днес,

всички различни са и прозаични,

но изпълнени с мъдрост, обич, финес!

 

Щом раздвижи небето дланта си

и над мен се посипят ярки звезди,

знам, че се сливам с духа на баща си

и пътят ми земен ще продължи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...