15 июл. 2015 г., 20:08  

Мистично

615 0 10

Полетяла от необята капчица страст,

сътворила душата ми тук на земята,

незнайно кога и в кой ден и час

получи се здравата сплав под звездата.

 

Ден след ден я префасонирам,

с проблеми дълбая дълбоки бразди,

кратките радости с цвят балсамирам

с бликнали от щастие блажени сълзи.

 

В хладната вечер пробуден духът

по сребърна нишка в простора отлита,

донесъл спомени от Млечния път,

с цветни картини в съня ми ги вплита!

 

Там аз откривам нивата различни,

през които душата минава до днес,

всички различни са и прозаични,

но изпълнени с мъдрост, обич, финес!

 

Щом раздвижи небето дланта си

и над мен се посипят ярки звезди,

знам, че се сливам с духа на баща си

и пътят ми земен ще продължи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...