Jul 15, 2015, 8:08 PM  

Мистично

  Poetry
612 0 10

Полетяла от необята капчица страст,

сътворила душата ми тук на земята,

незнайно кога и в кой ден и час

получи се здравата сплав под звездата.

 

Ден след ден я префасонирам,

с проблеми дълбая дълбоки бразди,

кратките радости с цвят балсамирам

с бликнали от щастие блажени сълзи.

 

В хладната вечер пробуден духът

по сребърна нишка в простора отлита,

донесъл спомени от Млечния път,

с цветни картини в съня ми ги вплита!

 

Там аз откривам нивата различни,

през които душата минава до днес,

всички различни са и прозаични,

но изпълнени с мъдрост, обич, финес!

 

Щом раздвижи небето дланта си

и над мен се посипят ярки звезди,

знам, че се сливам с духа на баща си

и пътят ми земен ще продължи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...