8 may 2009, 15:25

Мисъл

  Poesía » Otra
806 0 3

                                 Мисъл

 

 

                                         Внезапна мисъл днес ми довери,
                                         че знаеш всичко ти за мене.
                                         Човешката ми същност си открил
                                         спонтанно, истински, навреме.

                                         Да се изненадам не успях дори.
                                         Бях сигурна, че е съвременно.
                                         Усмихната будувах до зори,
                                         прегърната от мисълта си, несъмнена.

                                         Дори усетих днес, че се родих.
                                         Разбрах, че съм съвсем навреме
                                         в живота ти единственият стих,
                                         заместил цялата добра Вселена.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...