8 may 2009, 15:25

Мисъл

  Poesía » Otra
810 0 3

                                 Мисъл

 

 

                                         Внезапна мисъл днес ми довери,
                                         че знаеш всичко ти за мене.
                                         Човешката ми същност си открил
                                         спонтанно, истински, навреме.

                                         Да се изненадам не успях дори.
                                         Бях сигурна, че е съвременно.
                                         Усмихната будувах до зори,
                                         прегърната от мисълта си, несъмнена.

                                         Дори усетих днес, че се родих.
                                         Разбрах, че съм съвсем навреме
                                         в живота ти единственият стих,
                                         заместил цялата добра Вселена.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....