8 мая 2009 г., 15:25

Мисъл

811 0 3

                                 Мисъл

 

 

                                         Внезапна мисъл днес ми довери,
                                         че знаеш всичко ти за мене.
                                         Човешката ми същност си открил
                                         спонтанно, истински, навреме.

                                         Да се изненадам не успях дори.
                                         Бях сигурна, че е съвременно.
                                         Усмихната будувах до зори,
                                         прегърната от мисълта си, несъмнена.

                                         Дори усетих днес, че се родих.
                                         Разбрах, че съм съвсем навреме
                                         в живота ти единственият стих,
                                         заместил цялата добра Вселена.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...