May 8, 2009, 3:25 PM

Мисъл

  Poetry » Other
805 0 3

                                 Мисъл

 

 

                                         Внезапна мисъл днес ми довери,
                                         че знаеш всичко ти за мене.
                                         Човешката ми същност си открил
                                         спонтанно, истински, навреме.

                                         Да се изненадам не успях дори.
                                         Бях сигурна, че е съвременно.
                                         Усмихната будувах до зори,
                                         прегърната от мисълта си, несъмнена.

                                         Дори усетих днес, че се родих.
                                         Разбрах, че съм съвсем навреме
                                         в живота ти единственият стих,
                                         заместил цялата добра Вселена.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...