8.05.2009 г., 15:25

Мисъл

807 0 3

                                 Мисъл

 

 

                                         Внезапна мисъл днес ми довери,
                                         че знаеш всичко ти за мене.
                                         Човешката ми същност си открил
                                         спонтанно, истински, навреме.

                                         Да се изненадам не успях дори.
                                         Бях сигурна, че е съвременно.
                                         Усмихната будувах до зори,
                                         прегърната от мисълта си, несъмнена.

                                         Дори усетих днес, че се родих.
                                         Разбрах, че съм съвсем навреме
                                         в живота ти единственият стих,
                                         заместил цялата добра Вселена.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...