Моя мисъл,мисъл откровена,

чиста непокварена трептиш,

няма в тебе нищо не красиво,

а защо ме натъжава и  болиш...

Моя поглед, поглед вдъхновен е,

жив, изгарящ пълен с искри,

но защо понякога е влажен

и отронват се сълзи...

Колко грешни стъпки да допускам,

грешка ли е всъщност любовта,

кой ще каже дали е възможна

и доколко истинска е тя...

Моя мисъл, моя сладка мисъл

не напускай ме, вълнувай ме

така, себе си докрай да опозная,

да дерзая, да горя...