3.05.2014 г., 2:03

Мисъл

828 0 0

Моя мисъл,мисъл откровена,

чиста непокварена трептиш,

няма в тебе нищо не красиво,

а защо ме натъжава и  болиш...

 

Моя поглед, поглед вдъхновен е,

жив, изгарящ пълен с искри,

но защо понякога е влажен

и отронват се сълзи...

 

Колко грешни стъпки да допускам,

грешка ли е всъщност любовта,

кой ще каже дали е възможна

и доколко истинска е тя...

 

Моя мисъл, моя сладка мисъл

не напускай ме, вълнувай ме

така, себе си докрай да опозная,

да дерзая, да горя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...