Мисъл
822
0
0
Моя мисъл,мисъл откровена,
чиста непокварена трептиш,
няма в тебе нищо не красиво,
а защо ме натъжава и болиш...
Моя поглед, поглед вдъхновен е,
жив, изгарящ пълен с искри,
но защо понякога е влажен
и отронват се сълзи...
Колко грешни стъпки да допускам,
грешка ли е всъщност любовта,
кой ще каже дали е възможна
и доколко истинска е тя...
Моя мисъл, моя сладка мисъл
не напускай ме, вълнувай ме
така, себе си докрай да опозная,
да дерзая, да горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нел Всички права запазени
