May 3, 2014, 2:03 AM

Мисъл

  Poetry
826 0 0

Моя мисъл,мисъл откровена,

чиста непокварена трептиш,

няма в тебе нищо не красиво,

а защо ме натъжава и  болиш...

 

Моя поглед, поглед вдъхновен е,

жив, изгарящ пълен с искри,

но защо понякога е влажен

и отронват се сълзи...

 

Колко грешни стъпки да допускам,

грешка ли е всъщност любовта,

кой ще каже дали е възможна

и доколко истинска е тя...

 

Моя мисъл, моя сладка мисъл

не напускай ме, вълнувай ме

така, себе си докрай да опозная,

да дерзая, да горя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...