May 3, 2014, 2:03 AM

Мисъл

  Poetry
825 0 0

Моя мисъл,мисъл откровена,

чиста непокварена трептиш,

няма в тебе нищо не красиво,

а защо ме натъжава и  болиш...

 

Моя поглед, поглед вдъхновен е,

жив, изгарящ пълен с искри,

но защо понякога е влажен

и отронват се сълзи...

 

Колко грешни стъпки да допускам,

грешка ли е всъщност любовта,

кой ще каже дали е възможна

и доколко истинска е тя...

 

Моя мисъл, моя сладка мисъл

не напускай ме, вълнувай ме

така, себе си докрай да опозная,

да дерзая, да горя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...