25 dic 2009, 11:17

Мисъл

  Poesía » Otra
998 0 7

Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...

Колко е красиво...
Безброй светове...
И къде съм аз?!

Какво е това?...
Тихи стъпки,
поглеждам, 
о, Боже...

Красота – неземна,
хиляди – милионни
малки светове,
но къде съм,
какво е това?...

Цар – царица,
принц – принцеса,
цветя, цветя, цветя...
малката Ида,
но колко ми е студено,
сняг, сняг – навсякъде,
хората – отминават,
ох – ръцете ми, 
премръзнах... 
едно огънче само
ми остана
и съм вече – там
при татко...

Но тук – изненада!
Две сини очи,
поглед – дихание,
светлина, светлина...
Дете – върни се !

И ето – пак съм тук,
седя и се чудя,
мисъл – болка
се лута...

23.12.2009г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...