Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
25 dic 2009, 11:17

Мисъл 

  Poesía » Otra
696 0 7

Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...

Колко е красиво...
Безброй светове...
И къде съм аз?!

Какво е това?...
Тихи стъпки,
поглеждам, 
о, Боже...

Красота – неземна,
хиляди – милионни
малки светове,
но къде съм,
какво е това?...

Цар – царица,
принц – принцеса,
цветя, цветя, цветя...
малката Ида,
но колко ми е студено,
сняг, сняг – навсякъде,
хората – отминават,
ох – ръцете ми, 
премръзнах... 
едно огънче само
ми остана
и съм вече – там
при татко...

Но тук – изненада!
Две сини очи,
поглед – дихание,
светлина, светлина...
Дете – върни се !

И ето – пак съм тук,
седя и се чудя,
мисъл – болка
се лута...

23.12.2009г

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??