Dec 25, 2009, 11:17 AM

Мисъл

  Poetry » Other
986 0 7

Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...

Колко е красиво...
Безброй светове...
И къде съм аз?!

Какво е това?...
Тихи стъпки,
поглеждам, 
о, Боже...

Красота – неземна,
хиляди – милионни
малки светове,
но къде съм,
какво е това?...

Цар – царица,
принц – принцеса,
цветя, цветя, цветя...
малката Ида,
но колко ми е студено,
сняг, сняг – навсякъде,
хората – отминават,
ох – ръцете ми, 
премръзнах... 
едно огънче само
ми остана
и съм вече – там
при татко...

Но тук – изненада!
Две сини очи,
поглед – дихание,
светлина, светлина...
Дете – върни се !

И ето – пак съм тук,
седя и се чудя,
мисъл – болка
се лута...

23.12.2009г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...