Мисъл
Седя и се чудя,
мисъл моя
се лута...
Колко е красиво...
Безброй светове...
И къде съм аз?!
Какво е това?...
Тихи стъпки,
поглеждам,
о, Боже...
Красота – неземна,
хиляди – милионни
малки светове,
но къде съм,
какво е това?...
Цар – царица,
принц – принцеса,
цветя, цветя, цветя...
малката Ида,
но колко ми е студено,
сняг, сняг – навсякъде,
хората – отминават,
ох – ръцете ми,
премръзнах...
едно огънче само
ми остана
и съм вече – там
при татко...
Но тук – изненада!
Две сини очи,
поглед – дихание,
светлина, светлина...
Дете – върни се !
И ето – пак съм тук,
седя и се чудя,
мисъл – болка
се лута...
23.12.2009г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сириус Надежда Все права защищены
