17 sept 2011, 23:42

Младият старец

966 0 0

Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско. 

 

Близко - там в далечината

нещо черно се белее.

Младо, скромно старшината

удря, рита и живее.

 

Гледа горе към небето

и се свързва с Нищетата.

Дето празно е полето,

вижда истински нещата.

 

Той е стар и отговорен,

но пиян и енергичен.

Той е малък, неуморен,

ум велик е и различен.

 

Той дома си уважава

като себе си - детето.

На мъдрец се доверява

и Земята, и Небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...