Sep 17, 2011, 11:42 PM

Младият старец

960 0 0

Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско. 

 

Близко - там в далечината

нещо черно се белее.

Младо, скромно старшината

удря, рита и живее.

 

Гледа горе към небето

и се свързва с Нищетата.

Дето празно е полето,

вижда истински нещата.

 

Той е стар и отговорен,

но пиян и енергичен.

Той е малък, неуморен,

ум велик е и различен.

 

Той дома си уважава

като себе си - детето.

На мъдрец се доверява

и Земята, и Небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...