17 сент. 2011 г., 23:42

Младият старец

969 0 0

Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско. 

 

Близко - там в далечината

нещо черно се белее.

Младо, скромно старшината

удря, рита и живее.

 

Гледа горе към небето

и се свързва с Нищетата.

Дето празно е полето,

вижда истински нещата.

 

Той е стар и отговорен,

но пиян и енергичен.

Той е малък, неуморен,

ум велик е и различен.

 

Той дома си уважава

като себе си - детето.

На мъдрец се доверява

и Земята, и Небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...