17.09.2011 г., 23:42

Младият старец

962 0 0

Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско. 

 

Близко - там в далечината

нещо черно се белее.

Младо, скромно старшината

удря, рита и живее.

 

Гледа горе към небето

и се свързва с Нищетата.

Дето празно е полето,

вижда истински нещата.

 

Той е стар и отговорен,

но пиян и енергичен.

Той е малък, неуморен,

ум велик е и различен.

 

Той дома си уважава

като себе си - детето.

На мъдрец се доверява

и Земята, и Небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...