Животa си –
забързан и унесен,
живеем ний,
като на сън...
Bез цел вървим
по пътят лесен
и си умираме,
без звън.
Нима си заслужава,
хора –
да тлееш,
като въглен сал?
И да не пламнеш, безконечно...
Поне веднъж да си горял,
ще знаеш –
ако не всевечно,
безсмислено
не си живял!
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
поне веднъж да си горял,
Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.