Мнение

Поэзия

783 0 6

Животa си –

забързан и унесен,

живеем ний,

като на сън...

Bез цел вървим

по пътят лесен

и си умираме,

без звън.

Нима си заслужава,

хора –

да тлееш,

като въглен сал?

И да не пламнеш, безконечно...

Поне веднъж да си горял,

ще знаеш –

ако не всевечно,

безсмислено

не си живял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

И да не пламнеш безконечно,

поне веднъж да си горял,

Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.

2006-07-15T18:11:16+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Но ще кипи само канчето,
което напълниш с вода -
на огъня слабичко пламчето
ще бъде да бори леда!

2006-07-15T01:08:41+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Людмила!
Водата,
е по-голямата сила!
Щом пукнато има
без пречка прониква -
в Земята лавира...
от другаде бликва;
а огънят просто
стихия е кратка,
която утихва,
щом липсва...
подкладка!

2006-07-15T00:49:43+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И тук си прав!
Поздравления!!!

2006-07-15T00:44:02+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разкошно!6

2006-07-14T23:58:07+03:00