14.07.2006 г., 22:34 ч.  

Мнение 

  Поезия
628 0 6
Животa си –
забързан и унесен,
живеем ний,
като на сън...
Bез цел вървим
по пътят лесен
и си умираме,
без звън.
Нима си заслужава,
хора –
да тлееш,
като въглен сал? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??