14.07.2006 г., 22:34  

Мнение

778 0 6

Животa си

забързан и унесен,

живеем ний,

като на сън...


Bез цел вървим

по пътят лесен

и си умираме,

без звън.

 

Нима си заслужава,

хора –

да тлееш,

като въглен сал?


И да не пламнеш, безконечно...


Поне веднъж да си горял,

ще знаеш –

ако не всевечно,

безсмислено

не си живял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И да не пламнеш безконечно,

    поне веднъж да си горял,

    Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.
  • Но ще кипи само канчето,
    което напълниш с вода -
    на огъня слабичко пламчето
    ще бъде да бори леда!
  • Людмила!
    Водата,
    е по-голямата сила!
    Щом пукнато има
    без пречка прониква -
    в Земята лавира...
    от другаде бликва;
    а огънят просто
    стихия е кратка,
    която утихва,
    щом липсва...
    подкладка!
  • И тук си прав!
    Поздравления!!!
  • Разкошно!6

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...