Jul 14, 2006, 10:34 PM  

Мнение

  Poetry
777 0 6

Животa си

забързан и унесен,

живеем ний,

като на сън...


Bез цел вървим

по пътят лесен

и си умираме,

без звън.

 

Нима си заслужава,

хора –

да тлееш,

като въглен сал?


И да не пламнеш, безконечно...


Поне веднъж да си горял,

ще знаеш –

ако не всевечно,

безсмислено

не си живял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И да не пламнеш безконечно,

    поне веднъж да си горял,

    Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.
  • Но ще кипи само канчето,
    което напълниш с вода -
    на огъня слабичко пламчето
    ще бъде да бори леда!
  • Людмила!
    Водата,
    е по-голямата сила!
    Щом пукнато има
    без пречка прониква -
    в Земята лавира...
    от другаде бликва;
    а огънят просто
    стихия е кратка,
    която утихва,
    щом липсва...
    подкладка!
  • И тук си прав!
    Поздравления!!!
  • Разкошно!6

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....