kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jul 14, 2006, 10:34 PM  

Мнение 

  Poetry
603 0 6

Животa си –

забързан и унесен,

живеем ний,

като на сън...


Bез цел вървим

по пътят лесен

и си умираме,

без звън.

 

Нима си заслужава,

хора –

да тлееш,

като въглен сал?


И да не пламнеш, безконечно...


Поне веднъж да си горял,

ще знаеш –

ако не всевечно,

безсмислено

не си живял!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И да не пламнеш безконечно,

    поне веднъж да си горял,

    Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.
  • Но ще кипи само канчето,
    което напълниш с вода -
    на огъня слабичко пламчето
    ще бъде да бори леда!
  • Людмила!
    Водата,
    е по-голямата сила!
    Щом пукнато има
    без пречка прониква -
    в Земята лавира...
    от другаде бликва;
    а огънят просто
    стихия е кратка,
    която утихва,
    щом липсва...
    подкладка!
  • И тук си прав!
    Поздравления!!!
  • Разкошно!6
  • Много ми хареса, в духа на това което четох днес е, и лаконично е казано много.
Random works
: ??:??