Jul 14, 2006, 10:34 PM
Мнение
Животa си –
забързан и унесен,
живеем ний,
като на сън...
Bез цел вървим
по пътят лесен
и си умираме,
без звън.
Нима си заслужава,
хора –
да тлееш,
като въглен сал?
И да не пламнеш, безконечно...
Поне веднъж да си горял,
ще знаеш –
ако не всевечно,
безсмислено
не си живял!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Но ще кипи само канчето,
което напълниш с вода -
на огъня слабичко пламчето
ще бъде да бори леда!
-
Людмила!
Водата,
е по-голямата сила!
Щом пукнато има
без пречка прониква -
в Земята лавира...
от другаде бликва;
а огънят просто
стихия е кратка,
която утихва,
щом липсва...
подкладка! -
И тук си прав!
Поздравления!!! -
Разкошно!6
-
Много ми хареса, в духа на това което четох днес е, и лаконично е казано много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
поне веднъж да си горял,
Прав си, не си заслужава. Много ми хареса стиха.