Ръка протягам аз да те хвана,
но има ли нещо в замяна.
Ще намери ли това дете,
своето изгубено сърце.
За да съм с теб е някак отредено,
ала вече то е изморено.
Животът в тебе аз открих
и някак си се уморих.
Да те обичам още искам,
но спомена в ръце притискам.
Това е твърде иронично,
но за мен е много лично!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Todos los derechos reservados
Ще ми се да не страдаш днес поне!Бъди щастлива,Вале!!!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Весели празници !