Ръка протягам аз да те хвана,
но има ли нещо в замяна.
Ще намери ли това дете,
своето изгубено сърце.
За да съм с теб е някак отредено,
ала вече то е изморено.
Животът в тебе аз открих
и някак си се уморих.
Да те обичам още искам,
но спомена в ръце притискам.
Това е твърде иронично,
но за мен е много лично!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены
Ще ми се да не страдаш днес поне!Бъди щастлива,Вале!!!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
Весели празници !