Ръка протягам аз да те хвана,
но има ли нещо в замяна.
Ще намери ли това дете,
своето изгубено сърце.
За да съм с теб е някак отредено,
ала вече то е изморено.
Животът в тебе аз открих
и някак си се уморих.
Да те обичам още искам,
но спомена в ръце притискам.
Това е твърде иронично,
но за мен е много лично!
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены