Ръка протягам аз да те хвана,
но има ли нещо в замяна.
Ще намери ли това дете,
своето изгубено сърце.
За да съм с теб е някак отредено,
ала вече то е изморено.
Животът в тебе аз открих
и някак си се уморих.
Да те обичам още искам,
но спомена в ръце притискам.
Това е твърде иронично,
но за мен е много лично!
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Ще ми се да не страдаш днес поне!Бъди щастлива,Вале!!!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Весели празници !