JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
26 abr 2019, 1:37

Мое лято 

  Poesía » Del paisaje
620 9 8

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги

и всеки лист светлее като злато
от слънчевите струйки по стената.

 

Земята се разлисти, сякаш карта
на всяко недоизживяно детство.
Морето е последната ми гара,
а стъпките ми свършват там, където

нощта е топла, а денят отмаря
край пясъка и огъня догарящ...

 

И слънцето замеси ни, в заръка,
небесната си сутрешна погача.
Надскочих всеки спомен, всяка мъка,
от клоните, които есен плачат.

Притичвам с лекомислената крачка
на някое щастливо първолаче.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??