JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4013
Apr 26, 2019, 1:37 AM

Мое лято 

  Poetry » Landscape
544 9 9

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги

и всеки лист светлее като злато
от слънчевите струйки по стената.

 

Земята се разлисти, сякаш карта
на всяко недоизживяно детство.
Морето е последната ми гара,
а стъпките ми свършват там, където

нощта е топла, а денят отмаря
край пясъка и огъня догарящ...

 

И слънцето замеси ни, в заръка,
небесната си сутрешна погача.
Надскочих всеки спомен, всяка мъка,
от клоните, които есен плачат.

Притичвам с лекомислената крачка
на някое щастливо първолаче.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??