1 sept 2020, 16:46

Мое Лято

  Poesía
1.1K 12 12

Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.

Мое лято, там където отиваш,
ако искаш, за мен разкажи –
за това, че със теб съм щастлива
и за дългите слънчеви дни.

А когато отново се върнеш,
донеси ми букетче цветя –
в моя свят от мечти да надзърнеш
аз ще чакам. Ти само ела.

 

П. П. 

С това стихотворение, освен, че се сбогувам с лятото, казвам ''Сбогом" или "Довиждане" на Откровения. Тук срещнах много добри приятели, сблъсках се и с разочарования!

На всички пожелавам здраве и вдъхновение! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз като теб копнея за лятото, Руми! Чудесно си го изразила, поздравления!
  • Ще липсваш!Не си тръгвай!
  • ,,Спри, не си отивай, ще ни бъде тъжно...'' Ами, тогава издавай книга, за да те четат хората!
  • Прекрасно е, Руми!
    Не си отивай!
  • Прекрасно стихотворение ни поднасяш, за кой ли път, Руми!
    И аз като Йоана мисля, че решението ти да напуснеш този сайт, в който имаш толкова много почитатели ще огорчи целия сайт. Отправям лична молба към теб - да отмениш това решение. То няма да донесе нищо позитивно нито на теб, нито на хората, които радваш със стиховете си.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...