22 nov 2009, 14:39

Мое мило, свидно Детство... 

  Poesía
1077 0 8
Мое мило, свидно Детство,
как ми беше ти най-близко,
как далечно ставаш често,
сякаш приказка разлиствам.
Ти възкръсваш наранено -
във съня ми как туптиш!
Как самотно само стенеш,
в мен не можеш да заспиш...
И протритите ти чехли
от игри със свободата -
заедно с спомените техни
ставам малко по-богата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??