22 нояб. 2009 г., 14:39

Мое мило, свидно Детство...

Поэзия

1.3K 0 8

Мое мило, свидно Детство,
как ми беше ти най-близко,
как далечно ставаш често,
сякаш приказка разлиствам.
Ти възкръсваш наранено -
във съня ми как туптиш!
Как самотно само стенеш,
в мен не можеш да заспиш...
И протритите ти чехли
от игри със свободата -
заедно с спомените техни
ставам малко по-богата.
Първи лъч си и последен.
И петната от трева и кал...
Кой без тях не ще е беден?
Кой за друго би ги дал?
Кой ли пак не би се върнал
в къщичката от чаршаф,
сладко баба си прегърнал
и преяждал със ошав...
Но сега, нали е срамно -
ний пораснахме големи...
можем само замечтано
да се сгушваме във тебе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

the_r0se (Теодора Драгиева)

хаха римата е уникална :P Благодаря ти

2009-11-29T12:30:39+02:00
summerlover

"...в къщичката от чаршаф...и преяждал със ошаф"- тая рима ще я помня цял живот

2009-11-29T12:25:24+02:00
Zasinionebe (Марин)

Ех, детството..., но май всички сме си деца, дори и на 20-40-60

2009-11-22T23:57:55+02:00
Alastor (Аластор)

"Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна..."

2009-11-22T17:19:22+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

За съжаение децата в днешно време твърде бързо порасват...Благодаря ти , че ме прочете и гледай да запазиш детското в себе си Поздрави, Мони!

2009-11-22T15:03:13+02:00