the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
22.11.2009 г., 14:39 ч.

Мое мило, свидно Детство... 

  Поезия
999 0 8

Мое мило, свидно Детство,
как ми беше ти най-близко,
как далечно ставаш често,
сякаш приказка разлиствам.
Ти възкръсваш наранено -
във съня ми как туптиш!
Как самотно само стенеш,
в мен не можеш да заспиш...
И протритите ти чехли
от игри със свободата -
заедно с спомените техни
ставам малко по-богата.
Първи лъч си и последен.
И петната от трева и кал...
Кой без тях не ще е беден?
Кой за друго би ги дал?
Кой ли пак не би се върнал
в къщичката от чаршаф,
сладко баба си прегърнал
и преяждал със ошав...
Но сега, нали е срамно -
ний пораснахме големи...
можем само замечтано
да се сгушваме във тебе...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хаха римата е уникална :P Благодаря ти
  • "...в къщичката от чаршаф...и преяждал със ошаф"- тая рима ще я помня цял живот
  • Ех, детството..., но май всички сме си деца, дори и на 20-40-60

  • "Детство мое, реално и вълшебно,
    детство мое, така си ми потребно.
    Все се мъча света да обгърна
    яхнал пръчка при тебе да се върна..."
  • За съжаение децата в днешно време твърде бързо порасват...Благодаря ти , че ме прочете и гледай да запазиш детското в себе си Поздрави, Мони!
  • Ех, Теди, аз съм по-малка, но и на мен понякога ми липсва това наше детство с всичките му чудесии и приключения.. Особено къщичките от чаршаф!
  • Благодаря ти! Радвам се , че ти харесва.
  • ей, не се губи толкова. харесах!
Предложения
: ??:??