26 dic 2007, 13:20

Мое мъничко момиче

  Poesía » Otra
2.5K 0 34

 

 

                                     

                    Как греят детските очички!

                    Мое мъничко момиче,

                    Дядо Коледа,

                    добър и весел,

                    в сърцето влезе ти, обичен.

 

                    Желания в писма изпращаш,

                    чакаш и не спиш

                    от радост,

                    в Дядо Коледа с шейната,

                    вярваш ти със детска благост.

 

                    Тази вяра ще запази с нежност

                    завинаги

                    във теб детето,

                    щедрост от Добрия старец

                    ще очакваш все със трепет.

 

                    Ех, ти, мое мъничко момиче,

                    как греят

                    твоите очички!

                    Вълшебството блести във тях,

                    скрито в Коледни звездички.

                                 

 

 

 

 

                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълшебството си ти!!!
    Маги!
  • Благодаря от сърце.
  • Прилошава ми вече - ще спра да...ДРАСКАМ аз. "Жестока" си!
  • Ех, ти, мое мъничко момиче,

    как греят твоите очички!

    Вълшебството блести във тях,

    скрито в Коледни звездички.
    Страхотно е!!!


  • Мила Маги,вълшебство е добрината и любовта,която блика от стиховете ти!Чудесни стихове си сътворила!Сърдечни поздрави от мен и нека грейнали очички да има винаги около теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...