26 дек. 2007 г., 13:20

Мое мъничко момиче

2.5K 0 34

 

 

                                     

                    Как греят детските очички!

                    Мое мъничко момиче,

                    Дядо Коледа,

                    добър и весел,

                    в сърцето влезе ти, обичен.

 

                    Желания в писма изпращаш,

                    чакаш и не спиш

                    от радост,

                    в Дядо Коледа с шейната,

                    вярваш ти със детска благост.

 

                    Тази вяра ще запази с нежност

                    завинаги

                    във теб детето,

                    щедрост от Добрия старец

                    ще очакваш все със трепет.

 

                    Ех, ти, мое мъничко момиче,

                    как греят

                    твоите очички!

                    Вълшебството блести във тях,

                    скрито в Коледни звездички.

                                 

 

 

 

 

                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълшебството си ти!!!
    Маги!
  • Благодаря от сърце.
  • Прилошава ми вече - ще спра да...ДРАСКАМ аз. "Жестока" си!
  • Ех, ти, мое мъничко момиче,

    как греят твоите очички!

    Вълшебството блести във тях,

    скрито в Коледни звездички.
    Страхотно е!!!


  • Мила Маги,вълшебство е добрината и любовта,която блика от стиховете ти!Чудесни стихове си сътворила!Сърдечни поздрави от мен и нека грейнали очички да има винаги около теб!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...