Dec 26, 2007, 1:20 PM

Мое мъничко момиче

  Poetry » Other
2.5K 0 34

 

 

                                     

                    Как греят детските очички!

                    Мое мъничко момиче,

                    Дядо Коледа,

                    добър и весел,

                    в сърцето влезе ти, обичен.

 

                    Желания в писма изпращаш,

                    чакаш и не спиш

                    от радост,

                    в Дядо Коледа с шейната,

                    вярваш ти със детска благост.

 

                    Тази вяра ще запази с нежност

                    завинаги

                    във теб детето,

                    щедрост от Добрия старец

                    ще очакваш все със трепет.

 

                    Ех, ти, мое мъничко момиче,

                    как греят

                    твоите очички!

                    Вълшебството блести във тях,

                    скрито в Коледни звездички.

                                 

 

 

 

 

                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълшебството си ти!!!
    Маги!
  • Благодаря от сърце.
  • Прилошава ми вече - ще спра да...ДРАСКАМ аз. "Жестока" си!
  • Ех, ти, мое мъничко момиче,

    как греят твоите очички!

    Вълшебството блести във тях,

    скрито в Коледни звездички.
    Страхотно е!!!


  • Мила Маги,вълшебство е добрината и любовта,която блика от стиховете ти!Чудесни стихове си сътворила!Сърдечни поздрави от мен и нека грейнали очички да има винаги около теб!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...