30 jul 2025, 11:12

Мое село

  Poesía
182 1 0

Мое село, в сърцето те нося 
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса 
все достигам до звездни лъчи.

 

В ароматни поляни препускам 
и сред прашни пътеки вървя,
пак на воля смях искрен разпускам
и в сърцето от огън горя.

 

Мое село, дарило ми всичко,
за което мечтая сега.
Знай, за мойто сърце си едничко
и за полет си шия крила.

 

Мое село, завет съхранило  
от дедите, изграждали брод,
ти за бъдещето си мерило,
да пребъде наследство и род.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...