30.07.2025 г., 11:12

Мое село

183 1 0

Мое село, в сърцето те нося 
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса 
все достигам до звездни лъчи.

 

В ароматни поляни препускам 
и сред прашни пътеки вървя,
пак на воля смях искрен разпускам
и в сърцето от огън горя.

 

Мое село, дарило ми всичко,
за което мечтая сега.
Знай, за мойто сърце си едничко
и за полет си шия крила.

 

Мое село, завет съхранило  
от дедите, изграждали брод,
ти за бъдещето си мерило,
да пребъде наследство и род.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...