Jul 30, 2025, 11:12 AM

Мое село

  Poetry
184 1 0

Мое село, в сърцето те нося 
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса 
все достигам до звездни лъчи.

 

В ароматни поляни препускам 
и сред прашни пътеки вървя,
пак на воля смях искрен разпускам
и в сърцето от огън горя.

 

Мое село, дарило ми всичко,
за което мечтая сега.
Знай, за мойто сърце си едничко
и за полет си шия крила.

 

Мое село, завет съхранило  
от дедите, изграждали брод,
ти за бъдещето си мерило,
да пребъде наследство и род.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...