22 feb 2018, 22:16

Моето човешко име... 

  Poesía
695 0 4
Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха
аромата ми на ласка.
В синевата се разтвори
моят глас с очите мои.
Вярвалите в мен тревици
се покриха с лунен траур.
И внезапно в тишината
залюля се вик на жерав. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??