Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1 (Мима Иванова)
5 37
22 февр. 2018 г., 22:16

Моето човешко име...

947 0 4

Моето човешко име

го откраднаха цветята

и сега съм само сянка

сред смълчаните пространства.

Ветровете разпиляха

аромата ми на ласка.

В синевата се разтвори

моят глас с очите мои.

Вярвалите в мен тревици

се покриха с лунен траур.

И внезапно в тишината

залюля се вик на жерав.

.......................................

Някъде в света огромен

може би ще ме откриеш

върху люлката на паяк

слънцето да отразявам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0