Feb 22, 2018, 10:16 PM

Моето човешко име... 

  Poetry
643 0 4

Моето човешко име

го откраднаха цветята

и сега съм само сянка

сред смълчаните пространства.

Ветровете разпиляха

аромата ми на ласка.

В синевата се разтвори

моят глас с очите мои.

Вярвалите в мен тревици

се покриха с лунен траур.

И внезапно в тишината

залюля се вик на жерав.

.......................................

Някъде в света огромен

може би ще ме откриеш

върху люлката на паяк

слънцето да отразявам.

 

© Мима Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??