24 jul 2012, 22:22

Моето чудо

  Poesía
1.1K 0 4


 
Досега не се замислях 
защо вярвам в чудеса.
Във магии и създания
със вълшебна красота.

Може би по детски имам
чувството, че ще ги видя.
То съзрявало е в мене 
като перла в малка мида.

До деня, във който Ти...
Ти, неустоими мой,
със магия ме плени
и в сърцето вля покой.

С теб откривам чудеса,
всеки ден и най-голямо
е това, че ти си с мен.
Че съм тук. До твойто рамо.

Как, кажи ми, да не вярвам
в невъзможните неща?
Няма нищо невъзможно.
Ти си пример за това.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...