Моето чудо
Досега не се замислях
защо вярвам в чудеса.
Във магии и създания
със вълшебна красота.
Може би по детски имам
чувството, че ще ги видя.
То съзрявало е в мене
като перла в малка мида.
До деня, във който Ти...
Ти, неустоими мой,
със магия ме плени
и в сърцето вля покой.
С теб откривам чудеса,
всеки ден и най-голямо
е това, че ти си с мен.
Че съм тук. До твойто рамо.
Как, кажи ми, да не вярвам
в невъзможните неща?
Няма нищо невъзможно.
Ти си пример за това.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
