9 jul 2021, 0:12

Моето лято 

  Poesía » Otra
1672 3 24

Лято мое, дъхаво и свежо,

с морски бриз, до мене долетя,

 слънчев лъч по бялата ми кожа,

нарисува странни, огнени цветя 

 

Сутрин от росата отпиваш нежно,

с медена лъжичка на пчела,

вечер с песен щурчето поглежда,

между розите, на старата леха.

 

Лято мое, огнено, лъчисто,

сокове, във вените ми влей,

зареди ме с енергията си чиста,

та душата, в студ, да преживее.

 

Ти звъниш във всяка клонка,

на подмладилата се гора,

ти събираш ни по двойки,

по бреговете, на древната река.

 

Лято мое, ти си ручей във съня,

изчистил душевните ми наноси,

в изгрева си кодирал песента,

да ме следва, в болка и радости.

 

Лято мое, дъх ненаситен,

обагрена ми е с огън кръвта,

ще те живея и ще те дишам,

дордето свърши и за мен света!

 

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Здравей, мое лято! »

19 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??